Как Европа трябва да отговори на заплахите на Тръмп за Гренландия

Това, че зашеметяващото залавяне на президента на Венецуела Николас Мадуро е второто най-тревожно деяние на Доналд Тръмп тази седмица за европейските водачи. По-обезпокоителни са възобновените му изказвания, че Съединени американски щати „ има потребност “ от Гренландия – която, сходно на Венецуела, е част от западното полукълбо, което Америка на Тръмп твърди, че е свое. Независимо дали за сигурност, достъп до Арктика или минерални залежи, американският президент очевидно копнее за най-големия неконтинентален остров в света. Белият дом съобщи във вторник, че изследва способи за придобиване на Гренландия и „ потреблението на американската войска постоянно е алтернатива “.

Съобщава се, че държавният секретар Марко Рубио е споделил на законодателите, че задачата на Съединени американски щати не е да нахлуе, а да купи острова от Дания, на която Гренландия е самоуправляваща се територия. Тръмп опита това през първия си мандат. И въпреки всичко даже този метод води началото си от 19 век. Всяка „ договорка “ за бъдещето на Гренландия би трябвало да отразява желанията на нейните 57 000 души, свободни от интервенция и сигурно не под опасността от американска мощ.

Амбициите на Тръмп за Гренландия провокират сериозна угриженост за европейските водачи. Противопоставянето му е рисково, като се има поради тяхната взаимозависимост от Америка за търговия и сигурност – в това число поддръжка за Украйна, предната линия на опълчването на Европа с съветския Владимир Путин. Както вярно означи министър-председателят на Дания Мете Фредериксен, всяко деяние на Съединени американски щати във връзка с Гренландия би означавало края на НАТО. Това също може да разцепи Европейски Съюз.

Поддържането на взаимност с Дания би трябвало да бъде основна част от отговора на Европа на позата на Тръмп. При незачитането на правните правила обаче апелите за съблюдаване на интернационалното право не са задоволителни. Съюзниците от Европейски Съюз и НАТО се нуждаят от транзакционна тактика, която съчетава съблазни с неотстъпчивост.

Те би трябвало да подчертаят, че съществуващите съглашения към този момент дават цялостното право на Съединени американски щати да ускоряват сигурността или да добиват потребни изкопаеми в Гренландия. Но, както направиха с НАТО в по-широк проект, те би трябвало да предложат да поемат повече от разноските и логистичната тежест за подсилване на сигурността в Гренландия и Арктика.

Множествените старания би трябвало да надвишават 4,2 милиарда $, обещани от Копенхаген предходната година за спомагателни кораби, патрулни самолети, системи за ранно предизвестие и ново командване на Арктика в Нуук, столицата на Гренландия. Сигурността се реализира най-добре взаимно от съдружниците на Съединени американски щати и НАТО от двете страни на пропастта Гренландия-Исландия-Обединеното кралство, през която съветските или китайските кораби би трябвало да преминат, с цел да влязат в северния Атлантик. Операция на Съединени американски щати, стартирана в сряда с поддръжката на Обединеното кралство, за залавяне на плаващ под съветски байрак петролен танкер, упрекнат в нарушение на глобите, демонстрира цената на военните съюзи за Вашингтон.

Европейските водачи би трябвало също по този начин да посочат къде се намират главните ползи на Съединени американски щати. Разпадането на НАТО освен би навредило на сигурността на Гренландия и Арктика - противоположното на задачата на Белия дом. Това би направило Европа доста по-уязвима за Русия на Путин, овластявайки американски противник. Въпреки целия си акцент върху западното полукълбо, неотдавнашната Стратегия за национална сигурност на Тръмп разгласи, че главен интерес на Съединени американски щати е установяването на стратегическа непоклатимост в Евразия и смекчаването на риска от спор сред Русия и европейските страни.

Европейските водачи, в това число Обединеното кралство, също би трябвало да възприемат по-остър метод за справяне със Съединени американски щати на Тръмп. Президентът наподобява класифицира своите сътрудници не като другари или врагове, а като мощни или слаби; Европа – евентуално плащайки цената за това, че не се опълчи на Тръмп по-твърдо във връзка с митата – беше сложена в лагера на слабите.

Европейските съдружници на Америка би трябвало да изяснят, че всеки ход, който подкопава суверенитета на Гренландия и Дания, би бил фундаментално нарушаване на трансатлантическия съюз. То не можеше да остане без отговор от позиция на търговски и стопански репресии. Колкото и дълбока да е зависимостта на Европа от Съединени американски щати, това не е еднопосочно. В света на Тръмп, където властта е права, Европа също би трябвало да се научи по какъв начин да проектира каква мощ има.