Мнение: половинчатите мерки няма да работят. Това, от което Газа се нуждае, е план Маршал

Бележка на редактора: , специалист по белодробни и интензивни грижи, е президент на , неправителствена организация, която предоставя медицинска помощ на бедстващи райони, включително Газа. Мненията, изразени в този коментар, са негови собствени. Прочетете повече в CNN.

Представете си, че трябва да избирате между гладна смърт или удавяне. Това е неописуемо отчаяният избор, пред който са изправени някои жители на Газа в ежедневната си борба за оцеляване.

Повечето от нас не биха избрали дори за един ден да изживеят кошмара, който жителите на Газа преживяват от месеци, с елементарни медицински грижи, ако имат късмета да имат такива, дори когато инфекциозните болести се разпространяват и докато се борят да оцелеят сред развалините на бомбардирани сгради или в селища на открито с палатки и брезенти като единствено убежище.

И с надвисналата гладна смърт, хората в Газа са принудени да се борят отчаяно за силно ограничената хранителна помощ, която достига, или да рискуват живота си, опитвайки се да съберат готови ястия (MREs), които Съединените щати и други нации имат изпуснати от въздуха.

Тези капки храна са имали за цел да облекчат страданията на жителите на Газа. За съжаление, те все още са крайно недостатъчни, за да отговорят на нуждите на жителите на Газа. В един трагичен случай няколко души бяха убити, когато палет с хранителна помощ падна от небето и се стовари върху тях.

Миналата седмица новината, свързана с тези капки храна, стана още по-шокираща, когато беше съобщено, че най-малко дузина палестинци са загинали край северното крайбрежие на Газа, докато се опитват да стигнат до спуснати от въздуха колети, които са се приземили в морето.

Бил съм в много военни зони в помощната работа, която извършвах през годините с хуманитарната организация, която съосновах, предоставяйки спешна реакция и здравни програми за уязвими общности по света. Но по отношение на самия мащаб на мизерията, на която съм бил свидетел, няма нищо за сравнение с Газа.

По време на моята двуседмична мисия в Газа през януари условията на живот вече бяха ужасяващи и през следващите седмици се влошиха много. Бях ужасен от страданието, на което съм бил свидетел, и подобно на други лекари и служители на хуманитарната помощ, които са били на място, изпитвам чувство на отчаяние да накарам администрацията на Байдън да направи всичко по силите си, за да сложи край на това.

За тази цел прекарах голяма част от този месец във Вашингтон и Ню Йорк, срещайки се със законодатели в Конгреса, членове на американската администрация и служители на ООН, лобирайки ги да направят каквото могат, за да постигнат хуманитарно прекратяване на огъня, което ще позволи на Израел заложниците да бъдат освободени и да позволят на жителите на Газа да получат храната и медицинските провизии, от които се нуждаят. Не мога да преувелича колко спешно е администрацията на Байдън да договори прекратяване на огъня.

Но тъй като ситуацията в Газа се влошава, се убедих, че едно прекратяване на огъня само по себе си няма да е достатъчно, за да се справи с дълбоко вкоренените предизвикателства, създадени от месеци на травма, бомбардировки и лишения. Наложително е администрацията на Байдън и Конгресът да одобрят значителен пакет от помощи за палестинците.

Ситуацията в Газа налага стабилен и всеобхватен подход, подобен на историческия план Маршал, който помогна за възстановяването на опустошена Европа след Втората световна война. Но за разлика от плана Маршал, който разчиташе почти изцяло на американското ноу-хау и ресурси, това усилие за предотвратяване на хуманитарната криза и възстановяването на Газа трябва да привлече международните партньори на Америка. Възстановяването на територията ще изисква цялостна координация от страна на САЩ, ООН, международни неправителствени организации и подкрепящи страни и ще включва възстановяване и реконструкция на здравни заведения.

Администрацията на Байдън вече изглежда е наясно, че извънредните предизвикателства в Газа ще изискват херкулесови, многостранни усилия, включващи нации от цял ​​свят. Както каза наскоро администраторът на USAID Саманта Пауър в изявление относно хуманитарната криза в Газа, „Трябва да има непрекъснати и устойчиви международни усилия, за да се гарантира, че правилният вид помощ ще достигне до най-уязвимите.“

Болниците и медицинските заведения, в допълнение към жилищата, са мястото, където голяма част от усилията за възстановяване трябва да започнат. В Газа има 36 болници, най-малко 24 от които са затворени поради бомбардировки, принудителни евакуации и недостиг на доставки. Останалите дузина работят само частично.

Около половината от 2,2-милионното население на Газа е на възраст под 18 години. Тези деца са били насилствено разселени и откъснати от домовете, училищата и общностите си. Техните преживявания са белязани от дълбока загуба, тъй като са били свидетели на смъртта на своите родители, братя и сестри и приятели. Несъмнено интензивните психологически грижи ще трябва да бъдат част от всяка програма за справяне със страданието, което са преживели.

Докато бях в Газа, наблюдавах сортирането на пациенти с травми в болница Nasser в Хан Юнис. След един от многото инциденти с масови произшествия, на които екипът ни стана свидетел, лекари коленичиха на пода на гръмналото спешно отделение. За 10 минути са докарани повече от 30 пациенти. Няколко бяха мъртви при пристигането.

Едно дете, Мохамед Абу Шахла, което видях да умира от нараняванията си, можеше да оцелее, ако имаше нещо, което да се доближава до адекватна медицинска помощ. Мохамед е роден през 2011 г. и през краткия си живот е бил свидетел на няколко войни. Той беше изселен със семейството си и се приюти в училище с няколкостотин семейства, което се смяташе за безопасно. Той играеше близо до болница Насър, където работех, когато израелска ракета удари мястото. Мохамед получи мозъчно увреждане по време на взрива и никога не се събуди.

На следващия ден в нашата клиника се срещнах с Лама, петгодишно дете от Хан Юнис, което беше изселено със семейството си в Рафа. Тя живее в склад с 16 други разселени хора и е сравнително щастлива, че има някакъв подслон, тъй като много семейства са на улицата или живеят в елементарни палатки. Тя дойде в клиниката с кървава диария. Всъщност много деца в Газа имат диария поради липсата на чиста вода и лошите санитарни условия. Ако този проблем продължава, съществува сериозен риск още хиляди малки деца да умрат от холера. Влошаващият се глад и недохранване усложняват проблема.

Задължение на всички нас е да гарантираме, че децата в Газа, както всички деца на земята, имат право на по-добро бъдеще. Всеки път, когато отида във военна зона, питам децата: „Какви бихте искали да станете, когато пораснете?“ С този въпрос искам да изразя надеждата си — и тихата молитва — че те наистина ще пораснат, за да сбъднат най-горещите си мечти и може би да имат собствени деца.

Вземете нашия безплатен седмичен бюлетин

Едно училище, което посетих в Рафах, беше преустроено като център за изместване и беше затрупано от наплив от деца, страдащи от кожни заболявания в резултат на лоша хигиена, както и чести огнища на диария и хепатит. Там, в една претъпкана класна стая, срещнах 12-годишен на име Абдала.

Когато попитах за стремежите му за бъдещето, момчето промърмори: „Какво бъдеще?“ Степента на неизказаната травма беше очевидна на лицето му и отекна от думите му. Колко време ще отнеме заздравяването на скритите рани на онези, които имат късмета да оцелеят?

Източник: cnn.com