Мнение: половинчатите мерки няма да работят. Това, от което Газа се нуждае, е план Маршал
Бележка на редактора:, експерт по белодробни и интензивни грижи, е президент на, неправителствена организация, която дава здравна помощ на бедстващи региони, в това число Газа. Мненията, изразени в този коментар, са негови лични. Прочетете повече в CNN.
Представете си, че би трябвало да избирате сред гладна гибел или удавяне. Това е неописуемо обезвереният избор, пред който са изправени някои поданици на Газа в ежедневната си битка за оцеляване.
Повечето от нас не биха избрали даже за един ден да изживеят кошмара, който жителите на Газа претърпяват от месеци, с обикновени медицински грижи, в случай че имат шанса да имат такива, даже когато инфекциозните заболявания се популяризират и до момента в който се борят да оцелеят измежду руините на бомбардирани здания или в селища навън с палатки и брезенти като само леговище.
И с надвисналата гладна гибел, хората в Газа са принудени да се борят обезверено за мощно лимитираната хранителна помощ, която доближава, или да рискуват живота си, пробвайки се да съберат подготвени ястия (MREs), които Съединените щати и други народи имат изпуснати от въздуха.
Тези капки храна са имали за цел да облекчат страданията на жителите на Газа. За страдание, те към момента са извънредно незадоволителни, с цел да отговорят на потребностите на жителите на Газа. В един драматичен случай няколко души бяха убити, когато палет с хранителна помощ падна от небето и се стовари върху тях.
Миналата седмица новината, обвързвана с тези капки храна, стана още по-шокираща, когато беше обявено, че минимум дузина палестинци са починали край северното крайбрежие на Газа, до момента в който се пробват да стигнат до спуснати от въздуха пратки, които са се приземили в морето.
Бил съм в доста военни зони в помощната работа, която правих през годините с филантропичната организация, която съосновах, предоставяйки незабавна реакция и здравни стратегии за уязвими общности по света. Но във връзка с самия мащаб на мизерията, на която съм бил очевидец, няма нищо за съпоставяне с Газа.
По време на моята двуседмична задача в Газа през януари изискванията на живот към този момент бяха ужасяващи и през идващите седмици се утежниха доста. Бях ужасяващ от страданието, на което съм бил очевидец, и сходно на други лекари и чиновници на филантропичната помощ, които са били на място, изпитвам възприятие на обезсърчение да накарам администрацията на Байдън да направи всичко по силите си, с цел да постави завършек на това.
За тази цел прекарах огромна част от този месец във Вашингтон и Ню Йорк, срещайки се със законодатели в Конгреса, членове на американската администрация и чиновници на Организация на обединените нации, лобирайки ги да създадат каквото могат, с цел да реализиран филантропично преустановяване на огъня, което ще разреши на Израел заложниците да бъдат освободени и да разрешат на жителите на Газа да получат храната и медицинските хранителни запаси, от които се нуждаят. Не мога да преувелича какъв брой незабавно е администрацията на Байдън да контракти преустановяване на огъня.
Но защото обстановката в Газа се утежнява, се убедих, че едно преустановяване на огъня единствено по себе си няма да е задоволително, с цел да се оправи с надълбоко вкоренените провокации, основани от месеци на контузия, бомбардировки и ограничения. Наложително е администрацията на Байдън и Конгресът да одобрят забележителен пакет от помощи за палестинците.
Ситуацията в Газа постанова постоянен и изчерпателен метод, сходен на историческия проект Маршал, който оказа помощ за възобновяване на опустошена Европа след Втората международна война. Но за разлика от проекта Маршал, който разчиташе съвсем напълно на американското ноу-хау и запаси, това изпитание за попречване на филантропичната рецесия и възобновяване на Газа би трябвало да притегли интернационалните сътрудници на Америка. Възстановяването на територията ще изисква цялостна съгласуваност от страна на Съединени американски щати, Организация на обединените нации, интернационалните неправителствени организации и подкрепящи страни и ще включва възобновяване и реорганизация на здравни заведения.
Администрацията на Байдън към този момент наподобява е наясно, че изключителните провокации в Газа ще изискват херкулесови, многостранни старания, включващи народи от цялостен свят. Както сподели неотдавна админът на USAID Саманта Пауър в изказване по отношение на филантропичната рецесия в Газа, „ Трябва да има непрекъснати и устойчиви интернационалните старания, с цел да се подсигурява, че верният тип помощ ще доближи до най-уязвимите. “
Болниците и медицинските заведения, в допълнение към жилищата, са мястото, където огромна част от напъните за възобновяване би трябвало да стартират. В Газа има 36 лечебни заведения, минимум 24 от които са затворени заради бомбардировки, насилствени евакуации и дефицит на доставки. Останалите дузина работят единствено отчасти.
Около половината от 2,2-милионното население на Газа е на възраст под 18 години. Тези деца са били принудително разселени и откъснати от домовете, учебните заведения и общностите си. Техните прекарвания са белязани от дълбока загуба, защото са били очевидци на гибелта на своите родители, братя и сестри и другари. Несъмнено интензивните психически грижи ще би трябвало да бъдат част от всяка стратегия за справяне със страданието, което са претърпели.
Докато бях в Газа, следих сортирането на пациенти с контузии в болница Nasser в Хан Юнис. След един от многото произшествия с всеобщи катастрофи, на които екипът ни стана очевидец, лекари коленичиха на пода на гръмналото незабавно поделение. За 10 минути са докарани повече от 30 пациенти. Няколко бяха мъртви при идването.
Едно дете, Мохамед Абу Шахла, което видях да умира от пострадванията си, можеше да оцелее, в случай че имаше нещо, което да се приближава до съответна здравна помощ. Мохамед е роден през 2011 година и през късия си живот е бил очевидец на няколко войни. Той беше изселен със фамилията си и се приюти в учебно заведение с няколкостотин фамилии, което се смяташе за безвредно. Той играеше покрай болница Насър, където работех, когато израелска ракета удари мястото. Мохамед получи мозъчно увреждане по време на гърмежа и в никакъв случай не се разсъни.
На идващия ден в нашата клиника се срещнах с Лама, петгодишно дете от Хан Юнис, което беше изселено със фамилията си в Рафа. Тя живее в склад с 16 други разселени хора и е относително щастлива, че има някакъв заслон, защото доста фамилии са на улицата или живеят в обикновени палатки. Тя пристигна в клиниката с кървава диария. Всъщност доста деца в Газа имат диария заради неналичието на чиста вода и неприятните санитарни условия. Ако този проблем продължава, съществува сериозен риск още хиляди дребни деца да умрат от холера. Влошаващият се апетит и недохранване усложняват казуса.
Задължение на всички нас е да подсигуряваме, че децата в Газа, както всички деца на земята, имат право на по-добро бъдеще. Всеки път, когато отида във военна зона, запитвам децата: „ Какви бихте желали да станете, когато пораснете? “ С този въпрос желая да изразя вярата си — и тихата молитва — че те в действителност ще пораснат, с цел да осъществен най-горещите си фантазии и може би да имат лични деца.
Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин
Едно учебно заведение, което посетих в Рафах, беше преустроено като център за изместване и беше затрупано от напор от деца, страдащи от кожни болести вследствие на неприятна хигиена, както и чести огнища на диария и хепатит. Там, в една препълнена класна стая, срещнах 12-годишен на име Абдала.
Когато попитах за стремежите му за бъдещето, момчето промърмори: „ Какво бъдеще? “ Степента на неизказаната контузия беше явна на лицето му и отекна от думите му. Колко време ще отнеме заздравяването на скритите рани на тези, които имат шанса да оцелеят?
Източник: cnn.com
