Отмененият министър-председател — Рамзи Макдоналд, харизматичният и недолюбван лидер на лейбъристите

Министър-председател на лейбъристите встъпва в служба след десетилетие на настойчиво неразрешими стопански провокации. Той се отличава в чужбина, само че се бори вкъщи, тъй като възприема „ възгледа на Министерството на финансите “.

Навременна нова биография на тази фигура – ​​Рамзи Макдоналд през 1924 година, а не Кийр Стармър през 2024 година – служи да подчертае, че проблемите на лейбъристите в държавното управление наподобява се римуват век по-късно. Тогава, както и в този момент, лейбъристите се борят да бъдат главната партия на левия център. През 20-те години на предишния век това беше партията кандидат, която сполучливо измести либералите; в този момент лейбъристите са преследвани и преследвани от Зелените, които заплашват главния избор на партията през 21-ви век – млади градски висшисти.

Едно от разочарованията на Отменения министър-председател на Уолтър Рийд е, че той не съумява да направи многочислените връзки сред предишното и сегашното. Рийд е почитан историк и написа с гладко притежаване на комплицираните исторически времена от 20-те и 30-те години на предишния век. Опитът за реабилитация на живота на Макдоналд обаче не съумява.

Роден през 1866 година, противозаконен наследник на аграрни служащ и прислужник в Лосимут, Морейшир, Макдоналд в действителност има незабравим напредък. През стопански и обществено бурните десетилетия от края на 1890-те и 1900-те години той беше основна фигура в установяването на Лейбъристката партия като парламентарна мощ.

Като първи общоприет секретар на Лейбъристката партия той беше сериозен за обединяването на многото фрагменти от левицата. Неговите договаряния с тогавашната ръководеща Либерална партия дадоха на лейбъристите първите места в Народното събрание, до момента в който мощната му изразителност и персона завоюваха мнозина към социализма.

През 1924 година той стана първият министър председател на лейбъристите, в държавно управление на малцинството, което въпреки и кратковременно – продължи малко повече от осем месеца – съумя да постави основите за построяването на 500 000 общински здания, да подкрепи предоговарянето на Германия репарации и признание на Съветския съюз.

Ако това е най-хубавото, което лейбъристите могат да създадат, написа той в дневника си, тогава не е уместно да ръководи с изключение на в най-спокойното положително време

Падането му беше също толкоз наслойка. Изправен пред икономическа рецесия през 1931 година, две години след втория си мандат като министър-председател, Макдоналд избра да сътвори държавно управление на националното единение с консерваторите и някои либерали, което поведе на общи избори, при които лейбъристите бяха понижени до 52 места след загуба от 235 депутати. Макдоналд беше изключен от лейбъристите, партията, която той оформи за държавното управление.

И въпреки всичко това беше противоположното на това, което Рийд разказва като „ анулация “. Това беше умишлен избор на Макдоналд, който вярваше - неправилно - че дейностите му са в народен интерес. В дневника си той укори някогашните си сътрудници от Лейбъристката партия, че не са се включили към него в националното държавно управление: „ Ако това е най-хубавото, което Лейбъристите могат да създадат, тогава те не са годни да ръководят, с изключение на в най-спокойното хубаво време. “

На собствен ред, през последните 95 години в Лейбъристката партия името Рамзи Макдоналд – умрял през 1937 година, единствено две години откакто напусна Даунинг стрийт като един от най-дълго управлявалите министър председатели на Англия – значи изменничество и разделяне. Човекът, който беше внушил строги правила на лейбъристите, с цел да не позволява комунистите и да поддържа партийната дисциплинираност, се оказа осъден от системата, която бе оказал помощ да сътвори.

Нямаше нищо злокобно „ събудено “ в ориста на Макдоналд, както подсказва заглавието на Рийд. Да се ​​намекне по този начин значи да се ограби популярен политик от неговата организация. Заглавието е отражение на таблоиден, съвсем благоразположен звук, който минава през книгата от началните думи: „ Използвайки думата в строго техническия й смисъл, никой английски министър-председател след Рамзи Макдоналд не е бил копеле. “

Със сигурност има и доста въздействащи пасажи в този похвално къс роман, само че малко нови открития или мощни модерни прозрения. Обширната биография на Дейвид Маркуанд, оповестена през 1977 година, ще остане окончателното произведение.

И въпреки всичко Макдоналд е настоящ през днешния ден. Той се издигна високо поради ораторското си изкуство и разбори, които превзеха неотдавна получилата изборни права работническа класа. Той изглеждаше добре, което му придаваше сексапил и харизма, които му позволяваха да се движи с лекост и да убеди ръководещите съсловия на Англия да одобряват водач на работническата класа на партия от работническата класа в заведението.

Той беше и добър публицист, както демонстрират писмата и дневниците му. Пълното издание на последното би било чудесно допълнение към историята на Лейбъристката партия. Неговият триумф в обединяването на левия център в Лейбъристката партия е подходящ и през днешния ден. Ехото на Макдоналд може да се види в неотдавнашна тирада на Уес Стрийтинг, министър на опазването на здравето, на вечерята за 30-ата годишнина на Progress, фракцията Blairite, където той прикани за възобновена борба на хрумвания - „ водачи на мисълта, а не водачи на екстаз “.

Животът и времената на Макдоналд оферират и други злокобни уроци за лейбъристите през днешния ден: триумфът във външните работи, даже когато е съпроводен от всеобщо създаване на общински препоръки, не е задоволителен, в случай че останете обвързани с провалените стопански хрумвания от предишното.

Отмененият министър-председател: Извънредният напредък и трагичното проваляне на Рамзи Макдоналд от Уолтър Рийд Хърст £25, 368 страници

Джон Мактернън е някогашен политически секретар на Тони Блеър

Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Фейсбук на и следете FT Weekend на, и