Пакистанският Имран Хан е в политическа разруха. Отчасти той е виновен
Разпокъсаната политика на Пакистан е в ускорение, защото страната се насочва към общи избори идната седмица след съвсем две години на ужас и битки. Залогът е освен кой ще образува идващото държавно управление, само че и каква форма на демократично ръководство ще се появи през идващите седмици и месеци.
Бившият министър председател Имран Хан, приветстван като един от най-популярните политици в страната, към този момент беше изхвърлен от конкуренцията. Тази седмица локален съд издаде две присъди затвор, което също значи, че му е неразрешено да заема каквато и да е обществена служба в продължение на десетилетие. Той към момента може да апелира пред висшите съдилища, само че що се отнася до изборите на 8 февруари, името му към този момент е отвън бюлетината.
Има обаче по-големи проблеми в днешната пакистанска политика от провеждането на избори. Всъщност този избирателен резултат може да не отразява изцяло множеството разломи, развили се в политическата и обществена конструкция на страната.
Тези разломи започнаха да се появяват преди съвсем десетилетие, когато Хан и неговата партия Pakistan Tehreek-e-Insaaf (Партия на справедливостта) откриха привличане измежду гласоподавателите и образуваха държавно управление в провинция Khyber Pakhtunkhwa през 2013 година След години от обрати, в които Хан първо намира снизхождение на военното ведомство и по-късно се сблъсква с него, същинският раздор се случва на 9 май 2023 година Събитията, които се случват на тази дата – стотици почитатели на Хан нападат, подпалват и претърсват военни здания в цялата страна – трансформираха политиката на Пакистан. Трусовете отекват и до през днешния ден.
Оттогава Хан и неговите поддръжници са изправени пред тежестта на закона, както и залп от дезертьорства. Империята отвърна мощно на удара. Политическият исполин, който в миналото беше PTI, през днешния ден лежи в руини. Поддръжниците му плачат и се оплакват от неналичието на пословично равни условия.
Малцина обаче са склонни да признаят, че грешките, които тяхното управление извърши преди и след събитията от 9 май, значително са съдействали за политическото им съсипване. Техният черно-бял роман за жертвата комфортно засенчва разнообразните нюанси на сивото, които постилаха пътя към политическото Ватерло на партията.
В основата на политическите неправилни преценки на Хан лежи неправилно пояснение на военната върхушка и нейната основополагаща роля в страната. Гражданско-военните връзки в Пакистан може да са изтъркана тематика за обществени полемики и оповестени дисертации, само че практическите им проявления по доста способи не престават да дефинират по какъв начин се споделя и упражнява властта в страната.
Хан се възползва от силата на властта, с цел да влезе във властта. След това той употребява същата мощ, с цел да разбие съперниците си в ненужен опит да осакати тяхната политика. Но вместо да затвърди още повече тази връзка, Хан направи грешката да се обърне против своя покровител. Първият ерес стартира към основното предопределение на ръководителя на основната разследваща организация на страната. Никога не е ремонтиран.
Всъщност то се разшири, откакто Хан беше изпъден от държавното управление с избор на съмнение и реши да се изправи обществено против военните. Това, както се оказва, беше недомислен ход, който издаде плитко схващане на откритата динамичност на властта. С други думи, Хан рисково надцени силата си на известен водач и се опита да трансформира тази известност в квази-бунт против откритата държавна конструкция.
Първоначалният отговор на неговата база за поддръжка на изявленията му против военни чиновници беше възхитен. Във всяка тирада пред боготворени тълпи той прекрачваше алената линия и назоваваше генерали като виновни за по този начин наречения скрит план против него. Окуражен от неналичието на противопоставяне от страна на военните, той продължи да подвига залога. Неговите съветници го подтикнаха, като твърдяха, че той е единственият политик с задоволително публичен престиж, с цел да се изправи против военните и да завоюва. Но в един миг, по време на тази рискова борба на ръба, Хан загуби политическите си позиции.
Има тънка граница сред офанзивата против военното управление и самата институция. Има още по-тънка граница сред издигането на тайна доктрина за това, че американското държавно управление е заговорничило с военните да го смъкват от власт, и обвиняването на военните в същинска държавна измяна. Обвиненията на Хан освен бяха провокаторски, само че и, както се оказа по-късно, не бяха подкрепени с никакви доказателства.
Следователно събитията от 9 май 2023 година чакаха да се случат. Когато неговите почитатели нападнаха боен щаб в Равалпинди и подпалиха дом на тризвезден военачалник в Лахор, те действаха съгласно това, което партийното управление смяташе за финален подтик за събаряне на висшето военно командване и уверено преобразяване на властовата матрица на страната в властта на Хан услуга. За всички на практика цели това беше опит за прелом.
Направените паралели с последователите на Доналд Тръмп, щурмуващи постройката на Капитолия във Вашингтон, не са пресилени. Законът пое своето - постоянно грешеше от страна на суровостта - и високомерието на Хан събори цялата му постройка. Засега.
В резултат на това демократичното пространство сви ли се в Пакистан? В доста връзки, да. Разшири ли се площта на заведението? Да то има. Дали политическите противници на Хан, които той отхвърли да признае за законни заинтригувани страни, са се възползвали от рухването му макар свиването на политическото пространство? Със сигурност е по този начин.
Но в действителност ли Хан е жертвата, за която поддръжниците му го показват? Не тъкмо. Признаха ли той и поддръжниците му грубия гаф, който направиха на 9 май? Не, те нямат. Признали ли са неверните си преценки и неточности? Със сигурност не са.
Пакистан може и да не се любува на своя съвършен либерален миг, само че в случай че изборите съумеят да възвестят нова глава, колкото и краткотрайна да е, която измества политиката оттатък изпълнената с ненавист, ние против тях, злобна марка, олицетворявана от Имран Хан, може да намерим дишането, от което толкоз обезверено се нуждаем, с цел да стартираме развой на национално излекуване.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
