Време е да формулираме мюсюлмански подход към справедливостта и освобождението
Милиони непалестинци маршируваха по улиците на Америка, Европа и други континенти, демонстрирайки срещу войната на Израел срещу Газа. Хиляди студенти по целия свят също изразиха гнева си от бруталната окупация и масовите убийства. Неотдавнашните изблици на несъгласие срещу политици на публични събития в Съединените щати и на други места също показват количеството презрение, което светът изпитва.
Тези гласове и протести срещу войната със сигурност промениха глобалното обществено мнение и Израел загуби каквото и да е подобие на добър имидж, който имаше преди. И все пак онези, които са в състояние да спрат убийствата в Газа, остават упорито привързани към твърдението: „Израел има право да се защитава.“
И така, какво може или трябва да се направи, за да се предизвика голяма промяна или промяна в политиката? Какво може да направи мюсюлманската общност от своя страна? Гражданските действия и противопоставянето на потисничеството без съмнение са необходими за участие. Но те са краткосрочни тактики и далеч от цялостна стратегия.
Това, което предлагам, е сериозно разглеждане на дългосрочен подход към освобождение, който се основава на аят (стихове) от Корана, които дават на нас, мюсюлманите, ясни насоки.
Първата важна насока, която трябва да имате предвид, е, че Коранът не одобрява изкуството на художника, ако то няма отношение към обществото и обществените дела. Сура Аш-Шуара в стихове 225-226 говори за поети, които „скитат във всички долини” на въображението и „казват това, което не правят”. В днешния контекст еквивалентът на такива поети или художници като цяло са академиците от „кулата от слонова кост“, чието изкуство и интелектуални усилия не се съгласуват с реалността и гражданската ангажираност.
Коранът прави изключение и „похвалява“ онези поети, които вярват, вършат добри дела и по този начин превръщат изкуството си в реални действия. Те също помнят много Аллах и по този начин живеят с Истината и търсят реабилитация, когато потиснатите са онеправдани.
Второто ръководство, което намираме в Корана, е идеята за установяване и насърчаване на академична ангажираност дори в лицето на гражданска борба. Стих 122 в края на сура Тауба (9) казва:
„Не е правилно за вярващите да излизат и да се бият (по пътя на Аллах) всички заедно. Ако само една група от всяка група (останете) и положете усилия да разберете религията (чрез изучаване и изследване), така че да могат да съветват своите хора (които излизат и се бият), когато се върнат при тях, така че те (активистите ) може да бъде добре посъветван и да вземе предпазни мерки.“
Това е очевиден призив за двойно задължение на мюсюлманската общност, което отразява разделението на обществения труд и дейност. Единият отдел може да отговаря за опазването на мира и справедливостта в страната, а другият може да се занимава с обучение и изследвания – тоест, писане, проучване и формулиране на политика чрез образователни институции, мозъчни тръстове и неправителствени организации. След това тези изследователи и академици ще съветват политиците и законодателите да реформират и променят законите, които са предмет на иджтихад и политика (сиясах).
Докато призоваваме мюсюлманите да се присъединят към пряко действие в краткосрочен план, Коранът ни призовава да финансираме и подкрепяме академични и изследователски институции в името на дълголетието на мюсюлманите. Това е модел, който тепърва ще се тества и изпробва в нашата съвременна глобална общност. Но има исторически прецедент за това.
Великият индийски борец за свобода Маулана Махмуд Хасан беше затворен в Малта по време на Първата световна война от британците за съпротива срещу тяхната окупация в Индия. Но докато беше в затвора, той продължи да се занимава с академичните си трудове. След освобождаването си след войната той продължава революционната си работа в Ислямския институт на Дарул Улум Деобанд както в политическата, така и в интелектуалната сфера, като ги вижда като огледални образи един на друг.
Заради работата си той беше удостоен с титлата „Шейх ал-Хинд“, признание за непрестанните му усилия да се съпротивлява на британския империализъм и потисничеството в Индийския субконтинент. Ефектите от работата му, както в областта на политическия активизъм, така и в интелектуалната ангажираност, се усещат и днес чрез институциите и движенията, към които той е бил неразделна част. Неговите последователи не виждат академичната ангажираност като нещо напълно отделено от преките действия за освобождаване на потиснатите.
Усилията на Мавлана Махмуд Хасан са свързани с неговото време и уникалните обстоятелства на британския империализъм от началото на 20-ти век. Съвременният социално-политически контекст изисква нови усилия, които са вкоренени по подобен начин в автентично ислямско съдържание.
Секуларизираният език на деколонизацията се оказа провал при действителното и пълно освобождение. Дори след като колонизираните страни са отхвърлили игото на империализма на име, голяма част от света остава икономически, социално и културно в обхвата на имперските сили.
Необходимостта на момента е да се формулират нови понятия за суверенитет и да се формулира как би изглеждала една автентична мюсюлманска форма на правосъдие в съвременния свят. Мюсюлманите не трябва да се стесняват да бъдат креативни в начина, по който изследват новите възможности на политическата и социалната теория на местно, национално и международно ниво, дори (и особено) в контраст с преобладаващите западни представи за модерност, суверенитет и справедливост.
Мюсюлманският активизъм, който все още е вкоренен в рамката на западната имперска идеология и политическа теория, не е достатъчен. Трябва автентично да формулираме нашия подход на теоретично и практическо ниво.
Ако съвременните мюсюлмани трябва отново да поведат световната общност в съпротивата срещу потисничеството и отстояването на справедливостта, няма алтернатива на двойния подход, който признава политическите и интелектуалните борби, които са необходими предпоставки за проявата на истинско освобождение.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
