Време е да формулираме мюсюлмански подход към справедливостта и освобождението
Милиони непалестинци маршируваха по улиците на Америка, Европа и други континенти, демонстрирайки против войната на Израел против Газа. Хиляди студенти по целия свят също показаха гнева си от бруталната окупация и всеобщите убийства. Неотдавнашните прояви на противоречие против политици на обществени събития в Съединените щати и на други места също демонстрират количеството пренебрежение, което светът изпитва.
Тези гласове и митинги против войната сигурно трансформираха световното публично мнение и Израел загуби каквото и да е сходство на добър имидж, който имаше преди. И въпреки всичко тези, които са в положение да спрат убийствата в Газа, остават настойчиво привързани към изказванието: „ Израел има право да се пази. “
И по този начин, какво може или би трябвало да се направи, с цел да се провокира огромна смяна или смяна в политиката? Какво може да направи мюсюлманската общественост от своя страна? Гражданските дейности и опълчването на потисничеството без подозрение са нужни за присъединяване. Но те са краткосрочни тактики и надалеч от цялостна тактика.
Това, което предлагам, е съществено разглеждане на дълготраен метод към избавление, който се основава на аят (стихове) от Корана, които дават на нас, мюсюлманите, ясни насоки.
Първата значима тенденция, която би трябвало да имате поради, е, че Коранът не утвърждава изкуството на художника, в случай че то няма отношение към обществото и публичните каузи. Сура Аш-Шуара в стихове 225-226 приказва за поети, които „ скитат във всички долини ” на въображението и „ споделят това, което не вършат ”. В днешния подтекст еквивалентът на такива поети или художници като цяло са учените от „ кулата от слонова кост “, чието изкуство и интелектуални старания не се съгласуват с действителността и гражданската ангажираност.
Коранът прави изключение и „ похвалява “ тези поети, които имат вяра, правят положителни каузи и по този метод трансформират изкуството си в действителни дейности. Те също помнят доста Аллах и по този метод живеят с Истината и търсят реабилитация, когато потиснатите са онеправдани.
Второто управление, което намираме в Корана, е концепцията за определяне и поощряване на академична ангажираност даже в лицето на гражданска битка. Стих 122 в края на сура Тауба (9) споделя:
„ Не е вярно за вярващите да излизат и да се бият (по пътя на Аллах) всички дружно. Ако единствено една група от всяка група (останете) и положете старания да разберете религията (чрез проучване и изследване), тъй че да могат да поучават своите хора (които излизат и се бият), когато се върнат при тях, тъй че те (активистите ) може да бъде добре посъветван и да вземе защитни ограничения. “
Това е явен апел за двойно обвързване на мюсюлманската общественост, което отразява разделянето на публичния труд и активност. Единият отдел може да дава отговор за опазването на мира и справедливостта в страната, а другият може да се занимава с образование и проучвания – т.е., писане, изследване и формулиране на политика посредством просветителни институции, мозъчни тръстове и неправителствени организации. След това тези откриватели и учени ще поучават политиците и законодателите да реформират и трансформират законите, които са предмет на иджтихад и политика (сиясах).
Докато призоваваме мюсюлманите да се причислят към директно деяние в кратковременен проект, Коранът ни приканва да финансираме и поддържаме университетски и проучвателен институции в името на дълголетието на мюсюлманите. Това е модел, който занапред ще се тества и тества в нашата модерна световна общественост. Но има исторически казус за това.
Великият индийски герой за независимост Маулана Махмуд Хасан беше затворен в Малта по време на Първата международна война от британците за опозиция против тяхната окупация в Индия. Но до момента в който беше в пандиза, той продължи да се занимава с университетските си писания. След освобождението си след войната той продължава революционната си работа в Ислямския институт на Дарул Улум Деобанд както в политическата, по този начин и в интелектуалната сфера, като ги вижда като огледални облици един на различен.
Заради работата си той беше почетен с купата „ Шейх ал-Хинд “, самопризнание за непрестанните му старания да се съпротивлява на английския империализъм и потисничеството в Индийския субконтинент. Ефектите от работата му, както в региона на политическия активизъм, по този начин и в интелектуалната ангажираност, се усещат и през днешния ден посредством институциите и придвижванията, към които той е бил неразделна част. Неговите почитатели не виждат академичната ангажираност като нещо изцяло отделено от директните дейности за освобождение на потиснатите.
Усилията на Мавлана Махмуд Хасан са свързани с неговото време и неповторимите условия на английския империализъм от началото на 20-ти век. Съвременният социално-политически подтекст изисква нови старания, които са вкоренени по сходен метод в достоверно ислямско наличие.
Секуларизираният език на деколонизацията се оказа неуспех при действителното и цялостно избавление. Дори откакто колонизираните страни са отхвърлили игото на империализма на име, огромна част от света остава стопански, обществено и културно в обсега на имперските сили.
Необходимостта на момента е да се формулират нови понятия за суверенитет и да се формулира по какъв начин би изглеждала една достоверна мюсюлманска форма на правораздаване в актуалния свят. Мюсюлманите не би трябвало да се стесняват да бъдат изобретателни в метода, по който изследват новите благоприятни условия на политическата и обществената доктрина на локално, национално и интернационално равнище, даже (и особено) в контрастност с преобладаващите западни показа за модерност, суверенитет и правдивост.
Мюсюлманският активизъм, който към момента е затвърден в рамката на западната имперска идеология и политическа доктрина, не е задоволителен. Трябва достоверно да формулираме нашия метод на теоретично и практическо равнище.
Ако актуалните мюсюлмани би трябвало още веднъж да поведат международната общественост в съпротивата против потисничеството и отстояването на справедливостта, няма опция на двойния метод, който признава политическите и интелектуалните битки, които са нужни предпоставки за проявата на същинско избавление.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
