Това летище някога е било врата към Европа. Сега никой не е чувал за него

Думите „ Кройдън “ и „ дестинация “ не са това, което бихте нарекли сродни души. „ Сигурен съм, че от всички места, които съм посетил “, написа Том Чешир в „ До Хъл и назад “, пътепис, който си слага за цел да посети по-малко ценените елементи на Англия, „ е минимум евентуално да се върна до Кройдън.

Градът в южен Лондон е необятно осмиван поради не прекомерно идиличния си контур на високи здания, директен артикул на мегаломанията на офис постройките сред края на 50-те и началото на 70-те години.

Вярно, има дребен хотелски квартал в източната част на града, обозначен със светещи знаци за Леонардо и Хамптън от Хилтън. Но е малко евентуално гостите да възнамеряват обиколка на Кройдън с общителното подпомагане на един от лайм зелените трамваи, виещи се през града. Те непроменяемо би трябвало да заловен полет рано сутринта от летище Гетуик, което се намира единствено на 26 благи югозападно от Кройдън. Много по-евтино е да останете тук, в сравнение с да вземете хотел на летището.

Летище Гетуик обаче не постоянно беше в близост. Малко повече от миля и половина югозападно от модерните хотели на Кройдън се намира неокласически хотел в профил на оживения път Purley Way.

Барът нормално е подпрян с изтощени предприемачи, само че в миналото е бил обитаем с водачи с прякори като „ Дизи “ и Скрафи „ Гробаря “ Робинсън. Те глъткаха бири и си разменяха истории за гъста мъгла и съвсем неуспехи, до момента в който личните им рамкирани карикатури висяха зад бара. Това беше – в действителност, към момента е – хотел Aerodrome, първият целево издигнат летищен хотел в света.

А до него стоеше първото интернационално летище на Англия.

Страничен артикул на войната

„ Брат ми и аз влязохме в спалнята на родителите ми с огромното месингово легло и татко ми ни заведе до прозореца и видяхме този сребърен цепелин, осветлен от прожектори, с изстрели от противовъздушни снаряди, експлодиращи към него. “

Това е споменът на Дейвид Лийн, който е режисьор на „ Кратка среща “ и „ Лорънс от Арабия “, само че който по това време е бил уплашено младо момче, живеещо в Кройдън.

Докато мисълта, че Лондон е бомбардиран, извиква облици на забулена в пушек катедрала Св. Павел в Блиц, Лондон и покрайнините му към този момент са били атакувани по време на Първата международна война. Кройдън е бил цел и след изключително унищожителен набег през 1915 година имот земя на югозапад от града беше реквизиран според Закона за отбрана на кралството и трансфорат в Beddington Летище.

Оттук Sopwith Camels и Bristol Fighters се насочиха към нощното небе, пробвайки се да смъкват надуваемите немски „ убийци на бебета “.

Скоро обаче войната свърши и изглеждаше, че мандатът на Кройдън като въздушна база също ще свърши.

Но тогава нещо се случи. Летището Hounslow Heath - което механически е обслужвало първите интернационалните полети на Англия - е реквизирано от военното министерство. Бедингтън се причисли към прилежащото летище в Уодън, което за малко беше употребявано за тестване на нови самолети. Заедно те станаха Croydon Aerodrome.

Окрилете го

Croydon 1.0 надали беше в лигата на Changi International от Сингапур.

По създание това беше сбирка от калдъръмени дървени здания и остарели армейски колиби. Контролната кула беше друга барака, тази на кокили, до която се стигаше по стълба. Вътре в него един гостуващ публицист откри „ магьосници, които си играят с дребни лостове и дръжки “.

Митницата беше прочут хамбар с надписи над две порти: „ Британски “ и „ Небритански “.

Първият ПР на Imperial Airways, Робърт Бренард, сподели, че цялата сцена „ мощно припомня на град от Дивия запад “.

Овцете трябваше да бъдат прогонени от пистата. Без радар, за който да приказваме, водачите се спускаха ниско над гарите, с цел да зърнат знака на перона и да схванат къде се намират.

Един водач твърди, че когато гледа да кацне, той подушва въздуха; в случай че ноздрите му доловеха зрелия мирис на Beddington Sewage Works, той знаеше, че е съвсем вкъщи. Не е ясно дали се е шегувал.

Борбата за привличане на пасажери беше същинска. Летенето при започване на 20-те години на предишния век беше изключително скъпо занятие и мнозина също се тревожеха за това – не е изненадващо, като се има поради какъв брой чести бяха случаите.

Като предходник на офертите, предлагани от самолетните компании през днешния ден, имаше специфични сезонни билети до Париж и празнични отстъпки за Великден. Те имаха дребен резултат.

Британското държавно управление не оказа помощ тъкмо за нещата. „ Гражданската авиация би трябвало да лети сама “, сподели Уинстън Чърчил, който е бил държавен секретар по въздухоплаването сред 1919 и 1921 година „ Правителството не може да я задържи във въздуха “. Чърчил не загатва, че самият той е взимал уроци по хвърчене в Бедингтън, катастрофира и съвсем умира.

Докато страни като Франция, Холандия и Германия се радваха на великодушни дотации от съответните си държавни управления – и към този момент имаха зараждащи се версии на Air France, KLM и Lufthansa – британците бяха оставени да се оправят сами.

Това от време на време може да докара до някои неуместни обстановки. В „ Седемте висини: Изследване на B.O.A.C. и неговите прародители от 1919 година “, Джон Пъдни загатва епизод, в който на личния състав на самолетната компания е подредено да се преструват на пасажери по време на полет до Германия. Иначе полетът щеше да е изцяло празен, като се изключи прочут американски преподавател, пред който британците не желаеха да се срамят.

Нещата тръгват

Постепенно приливът се обърна и държавното управление осъзна, че въздушният превоз няма да изчезне. През 1924 година е основана първата английска национална самолетна компания Imperial Airways. Беше проведено съревнование сред аероплан на самолетна компания Argosy, „ Град Глазгоу “ и парния трен „ Летящ шотландец “ сред Лондон и Единбург. Както се оказа, „ град Глазгоу “ изпревари влака единствено с 15 минути, само че към този момент нямаше подозрение: летенето щеше да се трансформира в най-хубавия тип превоз.