Немско измиване на вина по време на геноцид

На 14 декември ние, група студенти от Freie Universität Berlin, окупирахме лекционна зала в символ на взаимност с палестинския народ. Окупацията е първата по рода си в Германия. Беше спокойно, макар че група контрапротестиращи се пробваха да го осуетят.

Реакцията на университета обаче беше да извикат полиция, с цел да разчисти протестиращите студенти. Бяхме арестувани 20 души, в това число и аз. Въпреки че както полицията, по този начин и университетът, обявиха, че на митинга не е имало антисемитски офанзиви или дискриминация, последният се опита да оправдае дейностите си в следващо изказване с политиката си на нулева приемливост към антисемитизма.

Миналата седмица получихме писма от полицията, които ни уведомяват, че администрацията на университета е повдигнала наказателни обвинявания против нас за „ нарушаване “. Междувременно петиция събра повече от 26 000 подписа за нашето изключване. Федералният министър на образованието Бетина Щарк-Вацингер също обществено прикани за експулсиране на „ най-тежките случаи “, до момента в който Сенатът на Берлин възнамерява да прокара законодателство, което да улесни сходни дисциплинарни дейности.

Събитията от 14 декември и последвалия юридически и медиен тормоз, с който се сблъскахме, се случват на фона на нахлуване в цялото общество против всеки, който показва взаимност с палестинския народ в Германия. Имаше безмилостна акция за тормоз, плашене, заплашване, заглушаване, уволняване, уволняване и лишаване на средства на хора и организации, които са се осмелили да се опълчват на твърдата поддръжка на немското държавно управление и институции за Израел.

В основата на това грубо гонене е измиването на виновност в цялата страна – или прикриването на властнически държавни политики посредством претенцията, че се обръща внимание на историческата виновност на Германия за Холокоста.

Посланието на измивачите на виновност е ясно: Германия единствена е изключителна в позицията си против антисемитизма. Единствено Германия може да съди антисемитизма. Германия, като се опълчва на изключителността на нацистката ера, през днешния ден още веднъж е изключителна, само че, несъмнено, по друг и сякаш напредничав метод.

Чистата липса на съзнание би била занимателна, в случай че не беше толкоз трагична и в случай че следствията от нея не бяха толкоз пагубни. Различни еврейски създатели и учени неведнъж са изтъквали антисемитския темперамент на този метод за промиване на виновност.

„ Имаме форма на антисемитизъм... която даже не се преглежда като антисемитизъм, и това е груповото заглушаване на еврейски гласове, които не се подчиняват на преобладаващия дискурс в Германия “, Емилия Роиг, еврейка от Франция академик и публицист, сподели на събитие през декември в Берлин.

Според еврейската писателка и изследователка Емили Дише-Бекер, една трета от тези, които са били „ анулирани “ в Германия за хипотетичен антисемитизъм (т.е. изложение на взаимност с палестинците), са били евреи, в това число потомци на оживели от Холокоста.

Промиването на виновност не се интересува главно от сигурността на евреите. В противоположен случай това не би било пробутване на дискурс, който по този начин неразумно усилва публичното напрежение във време, когато закононарушенията от ненавист против евреи, араби и мюсюлмани нарастват и когато междуобщностната взаимност е най-необходимата.

Наистина промиването на виновност клони към антисемитизма – както и към антиарабския расизъм и ислямофобията – тъй като работи на незадълбочено равнище и не интернализира същински уроците от предишното. Той се стреми да транспонира антисемитизма върху арабските и мюсюлманските общности, с цел да отхвърли и прикрие устойчивостта на немския антисемитизъм на обществената и политическата сцена.

Промиването на виновност не разрешава на германците да заемат кардинална позиция против държавния тероризъм, геноцида и систематичното нарушение на правата на индивида – нещо, което би трябвало да бъде историческа отговорност на всяка страна, само че изключително за немската страна.

Вместо това Германия възприе роботизирана, безсмислена, едноизмерна реактивна позиция. „ Никога още веднъж “ се популяризира в най-тесния смисъл – което не е изцяло изненадващо, като се има поради неналичието на обучение в Германия за нейното колониално минало и други общности жертви на нацисткия режим. То отхвърля да одобри, че в никакъв случай повече би трябвало да значи в никакъв случай повече за геноцид против който и да е народ.

Израелските държавни и военни чиновници неведнъж са изяснявали своите геноцидни планове намерено и нахално. Във всеки подтекст сходни повтарящи се изказвания биха се разглеждали като вид изразителност, която нормално съпровожда исторически епизоди на геноцид.

И все пак немски публични лица и общественици не престават да ги пренебрегват. Те също по този начин подцениха решението на Международния съд, че Израел евентуално прави геноцид, както и практическото единогласие на групите за отбрана на човешките права и по-голямата част от интернационалната общественост по отношение на характера на апартейда на Израел и серийните му исторически нарушавания на интернационалното право.

Промиването на виновност не значи единствено деяние заради национална патология на виновност. Освен това е електроинструмент. Изразява се като страдание, само че работи за поощряване на идеала за немска изключителност в света и обезпечава легитимност на немското предпочитание да остане международна мощ.

Измиването на виновност разрешава на Германия да поддържа експанзионистична външна политика, която отразява расистки мироглед за света и включва продължаваща поддръжка за Израел и други брутални режими в Близкия изток. Доскоро тя включваше и тесни връзки с властническа Русия, непринудено правейки немската стопанска система подвластна от съветския газ посредством към този момент скандално известния план „ Северен поток 2 “, до момента в който съветската войска и наемници правиха военни закононарушения в Сирия.

Промиването на виновност също разрешава на Германия да прикрие възходящия систематичен и институционален расизъм против разнообразни малцинствени групи. Сега елементарно отхвърля рецензиите за антиарабска и мюсюлманска дискриминация с хипотетичната си стратегия за антисемитизъм.

Изглежда, че немската изключителност просто е заменила една форма на расизъм с друга, употребявайки по-разрешителната интернационална среда към тези антимюсюлмански и антиарабски предубеждения през днешния ден. По създание е основал заместваща общественост на жертвите.

Неотдавнашна галерия на карнавал в Кьолн илюстрира добре динамичността на този развой. Той включваше фигура на жена, носеща куфия с добре познатия антисемитски карикатурен нос, държаща две кучета с каишки с палестинско знаме, наречени „ ненавист “ и „ принуждение “. Транспонирането на антисемитски троп върху това, което в немското схващане съставлява палестинство, съставлява съвършено расистката същина на измиването на виновност.

Междувременно, в фрапантен образец за исторически ревизионизъм, на учебните заведения в Берлин се споделя да популяризират листовки, описващи Накба от 1948 година като „ мит “ – макар че даже израелските законодатели употребяват термина.

На фона на това публично нахлуване против интернационалното право, историята, човешкото благовъзпитание и главните свободи, немските университетски институции не са създали съвсем нищо. Въпреки че би трябвало да работят като морална съвест на обществото и да се опълчват на сегашния килнат, надълбоко патогенен обществен дискурс, те бягат от своите отговорности.

На срещи, които организирахме с академични чиновници, чухме, че изявлението би било прекомерно политическо или „ поляризирано “, че е отвън мандата на университетските среди и че автономията на университетите е лимитирана от статута им на публични институции.

Тази успокояваща позиция е в внезапен контрастност с историческите уроци, преподавани в немските университети по отношение на предишните неуспехи на немските институции да се опълчват на дискурсите на груповата демонизация.

Докато това положение на нещата не се промени, немската страна и институции ще продължат да се самозалъгват, че се пробват да изкупят минали грехове. Те ще продължат да се пробват да избягат от отговорност за следствията от това минало, като не съумяват да разпознаят множеството жертви, произлизащи от него.

Пространството, което поискахме предишния месец, беше главно апел за главно човешко самопризнание на зверствата, осъществени в Газа. Но това беше и опит да се опита да раздруса Германия, да я принуди да отвори очи за крещящата действителност, разкриваща се пред очите й, да я принуди да излезе от егоцентричната си патология на виновност и да признае действителността такава, каквато е.

В този подтекст би трябвало ясно да подчертаем: Германия дължи репарации освен на еврейския народ, само че и на палестинския народ.

В исторически миг на геноцидно принуждение ние няма да бъдем възпрени в нашата задача от обидни правни тъжби, закани, тормоз, нахлуване или клюка. Ние ще продължим нашата битка без значение от цената.

Отворена петиция за поддръжка за 20-те таксувани студенти от FU можете да намерите тук.

По-широка петиция, противопоставяща се на настояването за изключване от университетите в Берлин, можете да намерите тук.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателите и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.