Преди кралицата да заспи — любов в един травматизиран свят
Всяка дъщеря, която напусне майка си и тръгне към света, изпитва едновременно вина и облекчение. Липсват ни; ние сме развълнувани да се освободим от тях. Искаме да им липсваме; смятаме, че трябва да ни пуснат. Обещаваме се да не повтаряме животите им, но познаваме ли ги изобщо?
Запознайте се с Джихад, самотна майка, живееща с дъщеря си Малека в апартамент с две спални в многоетажна сграда в Дубай, място, което е за нея „извън миналите земи и държави […] земя, висяща на осмия етаж“. Чувствайки се опустошена, когато Малека (чието име означава „кралица“) заминава да учи в чужбина, Джихад проследява скорошното присъствие на тийнейджърката си през малкото пространство – изгорял хляб и разтопено сирене в тостера, сребърна обеца, изоставена от компютъра – до молбата на Малека за лягане от детството отеква в ушите й: „Разкажи ми твоята история!“
Така започва Преди кралицата да заспи, горчиво-сладко любовно писмо от книга на известния палестински писател Хузама Хабайеб. Отчасти изповед, отчасти наследство, това е завладяващ феминистки роман, който преплита личното и политическото с вълнуващ ефект.
Творчеството на Хабайеб включва есета, поезия и белетристика и това е вторият й роман, който излиза на английски. Подобно на първия (също преведен от Кей Хейкинен), награденият през 2016 г. „Кадифе“ — действието се развива в бежанския лагер Бакаа близо до Аман — се основава на живота и историята на автора и се съсредоточава върху разселена палестинска жена. Бащата и семейството на Хабайеб са били бежанци в лагерите около Йордания, а тя е отгледана в Кувейт.
Детството на Джихад минава в претъпкан лагер там; като Хабайеб, тя започва да пише белетристика, докато е в Кувейтския университет. В хаоса на войната в Персийския залив Джихад се премества в Йордания, издържайки семейството си, като преподава английски. В крайна сметка тя става успешна писателка, барикадирайки се „в подновена самота“ с Малека в Обединените арабски емирства.
Хабайеб рамкира този епичен разказ чрез интимния глас на независима жена, която постоянно е била принудена да се движи , но който сега се чувства изоставен. Джихад говори директно на отсъстващата Малека, като се обръща към нея през цялото време с „ти“. Като майка тя е свръхпротективна, но самоиронизираща се, раздразнена и всезнаеща: „Аз ти говоря за грешките на революциите, ти ми говориш за престъпленията на режимите. Предупреждавам те за възприемането на пуритански идеи, които не могат да бъдат засенчени, а ти ме предупреждаваш за носенето на сенки, които не ми отиват.“
Както други мъже от първото поколение след 1948 Накба, нейният баща (който копнее за син), настоява да кръсти първородното си дете с нещо, което предизвиква „благородна, чиста, истинска и етична революция“. И така тя се превръща в „джихад“, многовалентната арабска дума за „борба“. Когато баща й абдикира както от мечтите си, така и от светските си отговорности към нея, Джихад се стреми да му угоди: облича се като момче, успява в училище, работи, за да осигури семейството, когато не му достига.
В отговор, романът остава фокусиран върху това как жените оцеляват заедно в тиранията на патриархата и войната. Има тайни скривалища за пари (сутиен, джоб на чорап, зашит в бельото) за моменти на взаимна нужда. Има камериерите от Шри Ланка и индийците, които Джихад приютява, след като една от тях е изнасилена; едва след като си тръгват, тя осъзнава шокиращата сила на тяхната солидарност. Разтърсваща се от предателства от страна на мъже, най-болезнено от страна на баща си, тя предприема рисковано пътуване, носейки бебето Малека от Кувейт през Ирак, за да се присъедини към жените от семейството си и да създаде нов дом.
Дори когато си спомня прости моменти, прекарани със стар приятел („Ние бяхме две щастливи палестински кралици, Мариам и аз, отпивайки сезонни удоволствия заедно с нашия кален чай“), всяко изречение е наситено с основната тема на Хабайеб: рационалността на любовта в един ирационален свят.
Докато Джихад най-накрая споделя най-дълбоките си тайни с дъщеря си и с нас, разказът настига началната си точка и се премества в бъдещето и пълното постижение на този изящен роман се разкрива. Тя, истинската кралица на историята, заспива спокойно, докато травмата от нейната история и ехото от нейния глас – забавен, издръжлив, мъдър – стават наши за носене. Веднага ни липсва; жадуваме да се върнем в нейното присъствие. Не е ли това, което толкова много родители искат децата им да почувстват в крайна сметка?
Преди кралицата да заспи от Huzama Habayeb, преведено от Kay Heikkinen, MacLehose £10,99, 288 страници
Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Facebook на и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате
